Въведение

При стартирането на бизнес и учредяването на дружество предприемачите често игнорират нуждата от детайлно уреждане на отношенията помежду си с надеждата, че добрият тон и диалог между тях ще останат константа. Опитът обаче показва, че спорове между съдружници се пораждат често. Учредяването на дружество (най-често ООД, но приложимо и при АД, ДПК и други форми на корпоративни образувания) единствено чрез задължителните документи по закон – в частност, разчитайки на дружествен договор с минималните реквизити по чл. 115 от Търговския закон – рядко се оказва в състояние да отговори на това предизвикателство и да предостави адекватни нива на защита. Липсата на предварително разписани правила и процедури за разрешаването на спорове между съдружниците е самостоятелна предпоставка за възникване на такива конфликти, които нерядко водят до блокиране на дейността на дружеството, материални щети, загуба на инвестиции, а често – и до несъстоятелност.

Световната практика отдавна е открила инструмент, чието призвание е именно да отговори на нуждата от защита на съдружниците при спорове от каквото и да е естество, а именно, договорът между съдружници (shareholders’ agreement). Практиката е установила, че компетентно изготвеният, детайлен договор между съдружниците, би могъл да осигури защита, която е в пъти по-ефективна от предвидената в Търговския закон.

Дружественият договор – необходим и достатъчен за учредяване на дружеството, но със съществени недостатъци

Дружественият договор по Търговския закон е задължителен документ за целите на учредяване на дружеството. Той съдържа основните корпоративни реквизити на дружеството (чл. 115 ТЗ) и е напълно достатъчен за вписване на дружеството в Търговския регистър.

Теоретично, дружественият договор може да има много по-широко съдържание и позволява съдружниците да уредят отношенията си в него (чл. 115, т. 7 и т. 8 ТЗ), включително като предвидят детайлни механизми за защита при спорове, паритет (deadlock / блокиране), механизми при разпореждане с дялове (tag-along, drag-along), изчерпателни изисквания към участието на съдружниците в дейността на дружеството, специални правила при напускане или смърт на съдружник и други.

В практиката обаче това почти никога не се прави, а напротив – дружества масово се учредяват с дружествени договори, изготвени съобразно минималните реквизити по чл. 115 ТЗ, като в частите, в които на съдружниците е предоставена свобода да уредят отношенията си, често се повтарят разпоредбите на Търговския закон (в което няма особен смисъл, освен постигане на „обем“ на договора, доколкото разпоредбите на Търговския закон се прилагат по подразбиране при липса на други уговорки в договора, които се отклоняват от тях). Следователно, дружествените договори при дружества в България често са кратки и формални.

Основните причини за това са три. Първата от тях е, че на учредяването на дружество в България се гледа като формална стъпка при започването на бизнес, която често се върши без съдействие от адвокат, при което темата с уредбата на отношенията между съдружниците не бива съобразена или остава на заден план. Втората от тях е вече споменатото подценяване на правната уредба на отношенията между съдружници от страна на предприемачите поради убеждението, че хармонията между тях е неразрушима и ще цари необезпокоявано, независимо от обстоятелствата.

Третата причина е свързана със самата уредба на дружествения договор по българското право. Същият е част от задължителните корпоративни документи на дружеството, необходими за неговото учредяване. Поради това, този документ е публичен – той се обявява в Търговския регистър, което предоставя достъп до него на всички лица – както заинтересовани, така и незаинтересовани от дейността на дружеството. Тази публичност на дружествения договор мотивира съдружниците да избягват включването в него на чувствителни клаузи, свързани с уредба на отношенията им, тъй като поставянето им в публичен документ би разкрило вътрешната динамика в дружеството, което е свързано с редица рискове.

Договорът между съдружници – работещата алтернатива

Договорът между съдружници е частноправен договор между съдружниците, който урежда детайлно техните вътрешни отношения по повод участието им в дружеството, предвижда реда за упражняване на членствените права, механизмите за управление и контрол на дружеството, ограничения и инструменти за защита при разпореждане с дялове, вътрешни процедури за разрешаване на спорове между съдружниците в дружеството и други. Този договор е изражение форма на автономията на волята на страните и допълва (без да заменя) задължителните конститутивни документи на дружеството, сред които и дружественият договор по чл. 115 от ТЗ.

За разлика от дружествения договор, който в практиката се е наложил основно като инструмент за формалното учредяване на дружеството, договорът между съдружници предоставя възможност за реално уреждане на отношенията между съдружниците. Този договор не е уреден изрично в Търговския закон и не е част от задължителните учредителни документи на дружеството, поради което неговото съдържание не е ограничено от формални изисквания на закона – съдружниците могат да включат в него всякаква уредба, която отговаря на тяхната конкретна ситуация. Друго предимство на договора между съдружници е, че същият не се обявява в Търговския регистър и по този начин предоставя на съдружниците нужната степен на конфиденциалност, за да могат свободно да уредят и най-чувствителните отношения помежду си и защитата им при бъдещи спорове.

Например, в един договор между съдружници могат да бъдат уредени подробно механизми за предотвратяване на блокиране дейността на дружеството (deadlock / паритет), особени правила относно управлението и контрола на дружеството, конкретни задължения относно участието на съдружниците в оперативната дейност, механизми за защита на миноритарни и мажоритарни съдружници при разпореждане с дялове (tag-along rights, drag-along rights, right of first refusal, call/put опции), задължения за конфиденциалност, процедури по формиране на различни целеви и резервни фондове, разпределяне на печалба, санкции при неизпълнение на различните задължения от съдружниците и всякакви други уговорки, които страните считат за необходими и които не следва да бъдат видими за трети лица.

Тези предимства превръщат компетентно изготвеният договор между съдружници в основен инструмент за стабилност и предвидимост в отношенията между съдружниците, както и в източник на механизми за защита в случаите на спорове между съдружници.

Заключение

Защитата на съдружниците и устойчивото функциониране на едно дружество не могат да разчитат на добри намерения и устни договорки. Дружественият договор по Търговския закон изпълнява своята формална функция при учредяването на дружеството, но не е пригоден да осигури реална защита при спорове между съдружници или да отговори на другите сложни въпроси, които неизбежно възникват в хода на дейността на дружеството. Договорът между съдружниците е инструментът, който може да отговори на тези нужди и да служи като стабилна рамка за управление на дружеството в дългосрочен план. Практиката е установила, че компетентно структурираният договор между съдружници е инструмент за реална защита на съдружниците там, където законът мълчи или предоставя неработещи / непълни решения.

Адвокатска кантора „Галин Атанасов“, София, България, предоставя професионална правна помощ при учредяване на дружества, подготовка на корпоративни документи, изготвяне на договори между съдружници, разрешаване на спорове между съдружници, както и всякакви други въпроси, свързани с учредяване на дружества в България за местни и чуждестранни инвеститори. Повече за услугите ни можете да откриете в секцията Търговско и дружествено право.

При нужда от консултация, свържете се с нас чрез страницата Контакти, чрез нашата онлайн форма за консултации , на телефон +359 899 250 919 или по и-мейл office@galin-atanasov.com.