Министерството на финансите публикува на 3 ноември 2025 г. проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Проектът определя основните финансови параметри на следващата бюджетна година, приходните и разходните политики на държавата, както и приоритетите в публичния сектор. Очаква се проектът да бъде внесен за обсъждане в Народното събрание през ноември и приет до средата на декември, за да влезе в сила от 1 януари 2026 г.

Данъчна и осигурителна политика

Проектът предвижда няколко ключови промени във връзка с данъчно-осигурителната тежест в страната:

• Данъкът върху дивидентите се увеличава от 5% на 10%, като мярката се очаква да донесе приблизително 340 млн. евро допълнителни постъпления.
• Осигурителните вноски се повишават с 2 процентни пункта от 2026 г., а през 2028 г. се предвижда още +1 п. п.
• Максималният осигурителен доход (МОД) се увеличава от 4130 лв. на 4600 лв. (около 2350 евро).
• Минималната работна заплата ще бъде 620 евро (около 1213 лв.) от 1 януари 2026 г.

Обществените реакции срещу едновременното увеличаване на данъка върху дивидентите, осигурителните вноски и минималната работна заплата като пакет от мерки са остри. Планираните промени се определят като такива с краткосрочен фискален ефект, но създаващи значителен риск за инвестиционния климат и заетостта. Кумулативният ефект от тези промени ще доведе до повишаване на разходите за труд и капитал, което може да забави растежа на частния сектор, особено при малките и средни предприятия. От друга страна, удвояването на данъка върху дивидента би могло да намали стимулите за предприемаческа активност и реинвестиране на печалбите. В същото време повишаването на минималната работна заплата ще засегне секторите с ниска добавена стойност и може да ограничи заетостта на светло. Макар мерките да увеличават приходите в бюджета, те не решават структурните проблеми на икономиката и рискуват да влошат инвестиционната среда в България.

Нови дигитални мерки за отчетност и контрол

С цел подобряване на събираемостта и ограничаване на сивата икономика се предвиждат две основни дигитални мерки:

1. Задължителен софтуер за управление на продажбите, одобрен от Националната агенция за приходите – за електронно регистриране на всички търговски транзакции.
2. Мобилно приложение за проследяване на транспортни средства, превозващи стоки с висок фискален риск (горива, храни, строителни материали и др.).

Тези мерки се посрещат с резерви и критики, основно поради липсата на техническа готовност и достатъчен преходен период за внедряване. Очаква се те да създадат административна и финансова тежест за търговците, особено за малките и средните предприятия, които ще трябва да адаптират системите си в кратки срокове. Експерти напомнят, че подобни инициативи, като изискванията на Наредба Н-18, вече доведоха до сериозни затруднения без съществен фискален резултат. Без ясна методика, контрол и координация между институциите, тези дигитални инструменти могат да се превърнат в бюрократичен, а не ефективен механизъм за борба със сивата икономика.

Публични разходи и приоритетни сектори

Общият обем на предвидените публични разходи за 2026 г. възлиза на приблизително 55 млрд. евро, което представлява приблизително 46% от БВП и ръст с около 12% спрямо 2025 г.

Драстично увеличаване на публичните разходи при липса на структурни реформи създава риск от охлаждане на инвестиционния климат в страната и ще доведе до засилен натиск върху частния сектор. Разходите в сектори като МВР, отбрана, образование и здравеопазване растат устойчиво, но не са обвързани с измерими резултати и повишаване на ефективността, което създава риск от неустойчиво финансиране. Продължаването на този подход може да ограничи възможностите за частни инвестиции и да задържи темпа на растеж, ако не бъде съчетан с реформи в администрацията и оптимизация на публичните разходи.

Процедура по приемане

След публикуването си проектобюджетът следва да премине през обществено обсъждане и разглеждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество, след което ще бъде внесен в Народното събрание. Гласуването се очаква през втората половина на декември 2025 г., за да може законът да бъде обнародван и да влезе в сила от 1 януари 2026 г. 

Министерство на финансите вече беше критикувано остро заради скъсяването на сроковете за обществено обсъждане на проекта в рамките на процедурата по приемане на проектобюджета за 2026 г. предвид недостатъчното време, предоставено на Националния съвет за тристранно сътрудничество за обсъждане (няколко часа). Изглежда, че целта е била да се осигури формално изпълнение на процедурата, което подкопава принципите на прозрачност и диалог при приемането на фискалната рамка на страната. 

Заключение

Проектобюджет 2026 поражда сериозни въпроси относно дългосрочната устойчивост на икономическата политика и инвестиционния климат в страната. Кумулативният ефект от по-високите данъци, увеличените осигурителни задължения и растящите публични разходи може да доведе до забавяне на икономическата активност и ограничаване на частните инвестиции, които са ключов източник на растеж и иновации. Без провеждането на дълбоки структурни реформи – в администрацията, съдебната система и публичните услуги – допълнителните приходи от тези мерки рискуват да имат временен и неефективен характер. В този смисъл проектобюджетът поставя на изпитание баланса между необходимостта от фискална стабилност и запазването на предвидима, конкурентна и благоприятна среда за бизнеса в България.

Адвокатска кантора "Галин Атанасов", София, България, предоставя правни консултации и съдействие на компании и физически лица по въпроси на търговското и дружественото право, финансова регулация, виртуални активи, при съдебни и арбитражни спорове. В случай, че имате запитване или конкретен казус, можете да се свържете с нас на мобилен  +359 899 250 919, по и-мейл до office@galin-atanasov.com чрез нашита страница за Контaкти или Календар.