На 1 август 2025 г. бяха обнародвани съществени изменения в Закона за международния търговски арбитраж, който вече носи наименованието „Закон за арбитража“. Реформата цели да повиши прозрачността и доверието в арбитражните производства в България, да въведе по-строги изисквания за арбитрите и да модернизира арбитражните процедурите чрез различни инструменти за дигитализация.

Мотиви за приемане на промените

Измененията се обосновават с необходимостта от преодоляване на системно констатирани злоупотреби в арбитражната практика. В мотивите към законопроекта се посочва, че в редица случаи страни са били осъждани в арбитражни производства, без да са уведомени, като такива решения са постановявани от лица и институции, върху които до измененията не съществуваха правни средства за ефективен контрол. Подчертава се също, че тези случаи са довели до разклащане на доверието в арбитража, което налага предвиждане на механизми за по-силен съдебен контрол и прозрачност.

Част от измененията са свързани и с необходимостта от модернизация и дигитализация на арбитражните производства в България. Предвижда се създаването на електронен регистър и въвеждането на възможност за дистанционни заседания като мерки в тази посока. В изказвания на експертни организации реформата е представена като средство за ограничаване на практиките на съмнителни арбитражи и за осигуряване на защита на добросъвестните участници в арбитражни производства.

Нов обхват на закона

Новият Закон за арбитража вече се прилага не само към международния търговски арбитраж, но и към вътрешните арбитражни производства между български лица. Същевременно се определят категории спорове, като трудовите и семейните, които изрично не подлежат на арбитраж. По този начин се разширява приложното поле на арбитража, но в същото време се очертават границите на неговата допустимост.

Публичен регистър и регистрация

Законът предвижда създаването на електронен национален регистър на арбитражните институции, който се поддържа от Министерството на правосъдието. Съгласно новите разпоредби, в него следва да се вписват арбитражните институции, списъците на арбитрите им, както и информация за образуваните производства, включително и ad hoc. Предвидената уредба цели въвеждането на прозрачност и отчетност в арбитражната система.

Изисквания към арбитрите

Законът въвежда изрични професионални критерии, които арбитрите следва да покриват. Изисква се завършено висше образование, поне осем години юридически стаж, липса на осъждания и доказана добра репутация. Чрез тези изисквания законодателят цели да гарантира, че арбитражните производства ще се ръководят от квалифицирани и безупречни специалисти.

Дигитализация и модернизация

Законът вече допуска арбитражните заседания да се провеждат дистанционно чрез видеоконференция, когато страните са съгласни на това. Предвижда се и възможност документите да бъдат връчвани по електронен път, а решенията да бъдат съхранявани и в електронен регистър. Тези промени целят модернизация и улесняване на достъпа до арбитражни услуги.

Засилен съдебен контрол

Законът разширява основанията за нищожност и отмяна на арбитражни решения. Предвидено е арбитражни решения, постановени от нерегистрирани институции или арбитри, които не отговарят на законовите изисквания, да се считат за нищожни. На Върховния касационен съд се предоставя правомощие да констатира такава нищожност безсрочно, включително служебно. Възстановява се и възможността за отмяна на арбитражно решение, когато то противоречи на обществения ред.

Санкции и контрол

Законът предвижда възможност за налагане на санкции срещу арбитражни институции и арбитри, които извършват дейност без регистрация или в нарушение на законовите правила. Инспекторатът към Министерството на правосъдието получава правомощие за достъп до електронните досьета на арбитражните дела, с което се цели по-ефективен надзор върху арбитражната дейност.

Заключение

Реформата в Закона за арбитража е насочена към укрепване на доверието в арбитража като алтернативен способ за решаване на спорове. Мотивите за нейното приемане са свързани с констатирани злоупотреби, довели до разклащане на общественото доверие. С измененията са предвидени законодателни механизми, чрез които да се постигне по-голяма прозрачност и сигурност. С това България демонстрира стремеж да осигури стабилна и предвидима среда за бизнеса и гражданите, които избират арбитража като средство за защита на правата си.

Адвокатска кантора „Галин Атанасов“ може да ви окаже цялостно съдействие при нужда от процесуално представителство и консултации във връзка с арбитражни производства. Можете да се свържете с нас чрез формата за контакт на сайта или на публикуваните телефони и имейл.